След гледането на филми или клипчета в интернет е нормално човек да се ентусиазира и да иска директно да скочи в дълбокото, за да провери доколко той самият е способен на нещата, които гледа. Липсата на трезвост, точно в такива моменти, води до пренебрегване на предпазните средства и цялостно неправилен подход към тренировката. А оттам и травми.
Има ли такова нещо като "правилен подход" или е строго субективно понятие?
Ако телата ни бяха различни, тогава всичко щеше да е според човека. По отношение на фините настройки, това наистина е така. По отношение на общите белези има някои основни принципи, които можем да обобщим с названието - „правилен подход“.
1. Загрявка.
Без загрявка на цялото тяло травмите са сигурни. Има различни комплекси упражнения за загрявка, които можем да усвоим. Те са толкова много, че спокойно можем да изпробваме различни и да изберем онези, които ни пасват.
Колко ще е продължителна загрявката, ние определяме. Необходимо е с вниманието си постоянно да следим тялото си и да разберем къде имаме нужда от още раздвижване. Обикновено една добра загрявка продължава от 15 мин. до 30 мин.
2. Вработване.
Вработване значи постепенно да навлизаме в тренировъчния процес. Когато започнем да изпълняваме едно упражнение, в самото начало да го правим бавно, спокойно, концентрирано. Това е необходимо, за да може тялото ни да се мобилизира и да активира всичките си ресурси за изпълнението на точно това упражнение, защото всяко едно изисква различна кондиция. След като в първите минути изпълним упражнението бавно и спокойно, тялото ни само ще ни каже кога е вработило и е готово за натоварване - по-бързо, по-силно, по-динамично.
3. Почивка между упражненията.
В паузата между две упражнения е добре да умеем да си почиваме. Нека не забравяме, че в момента тренираме бойно изкуство, а не спорт. Нуждата от почивка е от съществено значение. В паузата ние събираме своето внимание, концентрация и мобилизираме ресурсите на тялото за следващата активност.
/Ако преминаваме от едно упражнение към друго, почти без почивка, това е чисто и просто аеробна спортна тренировка, в която няма нищо лошо, разбира се, но нека знаем, че в този момент не можем да говорим за развитие на други качества и умения, извън чисто физическата издържливост. Когато решим да правим такъв вид тренировка, настройката е различна. В този момент знаем, че тренираме физическа издържливост и другите компоненти остават на заден план.
Ако се опитаме да смесваме тренировка за физическа издържливост с тренировка за развитие на техника, концентрация и внимание, резултатите ще са половинчати и в двете посоки. Разбира се, целта на всеки практикуващ е да може да съчетае двете неща в едно, да постигне висока физическа издържливост, без да губи своята концентрация и техника. Това се наричат „тестови тренировки“. Тренировки, в които човек се опитва да задържи вниманието си, техниката си, въпреки крайната умора на тялото. Ако такива „тестови тренировки“ се превърнат в „редовни тренировки“, сами ще усетим, че напредъкът бързо намаля и чувството за натрупване на качества, умения и сила изчезва, да не говорим за увеличената вероятност от травми. Затова практиката е доказала, че е добре да разделяме тренировките за физическа издържливост, в които се включват и аеробните, от тренировките, в които тренираме своите бойни умения. /
4. Постоянно самонаблюдение.
Често пъти в залите се говори прекалено много. Хората между две упражнения вместо да почиват си говорят, а още по-лошо е когато започнат да си говорят за неща извън настоящата практика, като кой какво правил снощи или ще прави утре. Подобни разговори отвличат вниманието ни от практиката и са предпоставка за травми. Освен това тялото излиза от синхрона, в който е влезнало и загубва връзката тяло-съзнание в едно.
Когато държим под внимание тялото си, дишането, движението в пространството, тогава резултатите, които търсим, започват да идват.
5. Търпение и умереност.
Търпението е често подценяван елемент в практиката. Човек иска бързо да усвои дадена техника, да я изпълнява „чисто“, леко, майсторски. Само с търпение и повторения това може да се случи. Прилагайки правилен подход в тренировките, резултатите идват много по-бързо от очакването, ако цялостно се придържаме към една умереност и проявим нужното търпение.
6. Предпазни средства.
Често пъти предпазните средства се пренебрегват. Те са от особено значение, когато говорим за ударни техники. Без предпазни средства дългосрочното ни развитие е под въпрос. Необходимо е не само да знаем кои средства да използваме, в зависимост от тренировката, но и как да ги използваме. Това, че сме защитили ръцете си, например, не значи, че можем да си позволим да удряме с непреценена сила и разпиляно внимание. Подценяването на предпазните средства и тяхното използване може да затвори вратата ни към бойните изкуства. /видео/
7. Придържане към простотата.
Колкото повече се придържаме към простите и ефективни техники, толкова по-надълбоко можем да вникнем в тях. Правилен подход е да търсим основните принципи на движение и дишане, във всяка една техника. Колкото едно движение е по-просто, по-естествено, толкова по-лесно ще открием в него тези принципи.