Каква е разликата между бойни изкуства и боен спорт?
Може би всеки практикуващ в някакъв момент си задава този въпрос. Изясняването на разликата внася яснота за собствения път на развитие и настояща практика.
Разликата можем да обобщим в едно изречение:
Когато говорим за единоборство, не можем да говорим за бойно изкуство. Това е спорт.
Хиляди години хората са живеели без технологични средства и са водели войни за територия, хранителни запаси, богатства и др., като са се изправяли едни срещу други. Физическа сила срещу физическа сила. Умения срещу умения. Днес технологичният напредък позволява на един човек от дистанция да убие друг човек, а защо не и цяла нация, като същият няма нужда да е запознат с принципите на войната или да притежава някакви специални бойни умения. Достатъчно е да има власт и/или пари за оръжие. На фона на човешката история, тази промяна настъпва съвсем отскоро. Да погледнем в миналото:
По време на битка всеки един войн се е изправял срещу много врагове. Те са прииждали от всички посоки и дори да успее да убие двама-трима, четвъртият ще го хване неподготвен. Дори и физически най-силните войни не са успявали да издържат продължително битка срещу множество противници. Точно от тези, на косъм оцелели войни, се родили бойните изкуства. На същите тези хора им се налагало често да преразглеждат уменията и шансовете си за оцеляване по време на война. Ситуацията сама налагала промени в техните тренировки, ако искали да оцелеят следващият път. Ударите, независимо дали ставало въпрос за такива с оръжие, или с гола ръка, трябвало да бъдат точни и с максимална сила. Един удар трябвало да предреши изхода от битката. От опит знаели, че понякога няма време за втори удар, насочен към същия противник, защото друг идвал в гръб. Това налагало изграждане на умения с висока степен на прецизност. С един удар войнът трябвало да повали противника, със следващия удар да повали следващия враг и така нататък. По време на война нямало време за дуелиране или спаринг. Нямало време за единоборство. Всяко движение трябвало да бъде напълно осъзнато, като войнът вложи цялото си същество в него. Едно движение можело да значи живот или смърт. Войнът се движел на границата между смъртта и живота, като във всяко негово действие имало дух на окончателност.
Може би подобен подход днес ни звучи някак мистично и впечатляващо, но тук ставало въпрос за най-сурово и безмилостно оцеляване. Нуждите определяли тренировките. Войните насочвали голяма част от намерението и усилията си да развият висока степен на ефективност, в рамките на съвсем малки движения. Една стъпка – избягване на удар. Втора стъпка – нанасяне на удар, противникът пада. Трета стъпка – обръщане и избягване на удар. Следваща стъпка – нанасяне на удар и убиване на противника. Ситуациите все повече шлифовали войните и те търсели максимална ефективост с минимални усилия. Бързо осъзнали, че физическата сила има много малка решаваща роля в една битка. Побеждавал онзи войн, който можел да пести силите си, знаел как да диша, как да се отпуска по време на битка, онзи, който правел най-малко излишни движения и с едно движение унищожавал врага. Войни, които разчитали на физическа сила били лесна плячка, защото след два-три-четири двубоя с противник силата им се изчерпвала напълно.
Така се родили бойните изкуства. Кратки, ясни, точни, без никакво излишество в движенията, бойните техники все повече заприличали на изкуство. Изисквало се майсторство до съвършенство да контролираш всяко вдишване и издишване, стъпка, удар, дистанция, оцелявайки сред множество противници. Такъв човек развивал умения отвъд физическата форма. Тези хора били наречени "майстори на бойните изкуства". Един майстор и на късна възраст можел с лекота да преодолее чисто физическата сила на младите си ученици. Постепенно тръгнали митовете и легендите за "старите майстори".
С навлизането на оръжията за далечен бой, ситуациите "лице в лице" драстично намалявали. Новите майстори нямали усета на старите майстори, защото основно тренирали уменията си в зала, сред ученици, при ясно поставени условия. Ударите вече нямало нужда да бъдат смъртоносни и грешките били простими. Липсата на ситуации на живот и смърт по естествен начин променила тренировките, техниките се изменили и се въвели правила. Учителите станали далеч по-толерантни към учениците си и започнали да измерват техните умения с изпити и единоборства.
Единоборствата, в онзи преходен период, били достатъчно сурови, че да водят до тежки травми. За съхраняването на здравето на учениците, учителите започнали да измислят правила и протектори. Постепенно бойните изкуства загубили основата си. Те вече не се използвали за оцеляване. Тренирало се за здраве, сила и развитие на други качества и умения, различни от оцеляването. Това по естествен път започнало да изкривява тренировъчния процес, като практикуващите вече не търсели удар, с който да убият. Минималистичният подход в движенията изчезвал с годините. Новата ситуация дала възможност да се измислят нови, все по-сложни и многообразни техники, които да обслужват новите цели на практикуващите. Сръчността, техничността, скоростта и физическата сила ставали все по-търсени елементи от трениращите и техните учители. Ако старите практикуващи тренирали своето внимание, концентрация и отдаденост на мига, в който трябвало да се реши живота им, новите нямали тази необходимост. Те имали време за спаринг, имали време за плавни и красиви движения, имали време за създаването на нови техники за въображаеми ситуации.
В днешно време е много трудно да говорим за бойни изкуства в чистия им вид от преди появата на далеко-бойните оръжия. Можем да станем свидетели на някои съвременни „майстори по бойни изкуства“, които могат да ни впечатлят с уменията си. Но доколко те са приложими в реална ситуация срещу много на брой противници? Клиповете, които се въртят в социалните мрежи на "майсторите", отразяват една изкривена действителност. Тя е красива и ние лесно можем да се подведем и да повярваме в нея. На семинарите „майсторите“ демонстрират техники, те са сръчни и бързи, а хората, срещу които се изправят, са добронамерени, често пъти начинаещи, които имат любопитство и желание да се учат.
Днешните "майстори" не са като "старите майстори" и няма как да бъдат, защото липсата на реални ситуации създава една изкривена представа за действителността, както в тях, така и в практикуващите. Понякога се чува някой здрав, физически подготвен младеж, сериозно да се противопостави или дори да победи в двубой някой "майстор". Това на свой ред създава друг изкривен образ - че силата и младостта са определящи в изхода от битката.
ММА /смесените бойни изкуства/, боксът, борбата, съзтезателното карате и други са единоборства. Затова тук е редно да говорим за боен спорт, не за бойни изкуства. Спорт, в който и най-големите шампиони след определена възраст биват измествани от млади и физически по-бързи, и по-силни спортисти, въпреки по-малкия им опит. Цялата тази ситуация създава поредния изкривен образ в представите на хората, че физическите умения са над опита.
Бойните изкуства, към днешно време, са се трансформирали в боен спорт. Онези, при които няма съзтезания, са запазили една красива външна форма, загубила първоначалния си замисъл.
За да се практикува бойно изкуство би следвало по време на тренировка трениращият постоянно да се самопоставя в реална ситуация и да не спира да търси отговор на въпроса "Каква е приложимостта на това, което правя в ситуация на оцеляване?".
Проблемът при този въпрос е, че той също може да доведе до най-различни самозалъгващи отговори, но все пак е едно добро начало в опит да се отърсим от илюзиите си.
Една илюзия, в даден момент, може да ни коства много, а понякога и живота. Някои от днешните "майстори" изнасят изключително красиви демонстрации за действия срещу хладно оръжие. Това е една много опасна илюзия, която може да коства живота на практикуващия. Добре е да си напомняме, че това, което показват тези "майстори" е просто демонстрация, при доброжелателност на двете страни. Един спорт, който изисква изключително ниво на умения, концентрация, ловкост, пъргавина, точност. Хората, които ги владеят, заслужават цялото ни уважение и със сигурност можем да научим много неща от тях, стига да не изпадаме в заблудата, че това е нещо повече от спорт.
Добре е да можем да правим разлика между майстор на спорта и майстор на бойните изкуства.
Понякога е много трудно човек да преодолее егото и илюзиите, които то създава. Ако години наред сме тренирали дадено „бойно изкуство“ да осъзнаем, че то е боен спорт, е трудно. Какво ще се случи след 10-20 години, когато младостта ни изостави, силата и скоростта спаднат?
С годините спортистът излиза от физическа форма и това слага край на кариерата му. Практикуващият бойни изкуства също излиза от физическата форма на младостта. За сметка на това развива други умения отвъд силата, скоростта и сръчността. Бойните изкуства са отвъд техниката, отвъд силата, отвъд чисто физическите проявления. В същото време те не са някаква мистика и всичко е въпрос на подход в тренировките.
Когато осъзнаем разликата между спорт и бойно изкуство илюзиите сами се разпадат. Тогава имаме възможност ясно да дефинираме пред самите себе си дали настоящите ни действия водят към личните ни цели. Няма нищо лошо в спорта, както няма нищо страховито в бойните изкуства.
Каквото и да правим, нека го правим с радост и, по възможност, с минимум илюзии.